Какво е да си ученик в днешно време?
Тази публикация може да се одобри под формата на изповед. Тъй като мисля да кажа всичко или най-малко да опитам да кажа всичко, което мога за това какво е да си възпитаник през едно толкоз бързо разрастващо се време като нашето сега. Ще опитам да опиша какъв брой ми е мъчно на моменти, тъй като съм сигурна, че освен аз се усещам по този начин. Най-вече когато си 12 клас и виждаш по какъв начин светът занапред стартира да се открива пред теб и ти се чудиш по какъв начин да вземеш най-хубавото от него, а някой от нас се чудят и по какъв начин да съумея да дадат най-хубавото от себе си.
Нека първо да се уточним, че всяко нещо си има и неприятни и хубави страни. Аз ще приказвам само от моя личен опит надявайки се, че може би един човек минали всичките 12 години в учебно заведение ще може да ви помогне по някакъв метод. Ще стартира с обстоятелството, че когато аз започнах да отивам на учебно заведение от първи клас нещата се трансформираха толкоз доста, че даже на мен ми е мъчно да го осмисля. Като стартираме с обстоятелството, че когато аз бях 3 клас да имаш телефон, който имаше копчета и имаше играта „ Змия ” си беше напряко супер! Даже велико. И да имаш телефон преди 5 клас също си беше привилегия. Докато в този момент даже не мога да опиша всички функционалности, които имат днешните телефони, с които третокласниците се хвалят. Тази смяна първоначално ми се струваше неприятна, в този момент ми се коства и добра и неприятна. Но каквото и да мисля, тя е реалност, тъй че не мисля че има значение. А и в действителност смяната ме плашеше, тъй като се опасявам, че ще изостана и ще бъда като старите хора, които гледат на таблетите с съмнение. Смятах, че и аз бих изглеждала по същия метод след години. Друго нещо, което ме тормози е многото благоприятни условия. Защо ли? Ами боязън ме е, че ще сбъркам. Ще стартира нещо, ще стигна доникъде и ще осъзная, че не е за мен. И след това по какъв начин бих могла да се върна? И за благополучие имам доста благоприятни условия, нали? Така че колкото и да ме е боязън, че ще сбъркам знам, че постоянно мога да стартира от начало и към този момент няма да има значение на какъв брой си години. Стига да го искаш задоволително мощно.
Едно от най-трудните неща за мен като възпитаник сега е да се боря с просветителната система, която ми постанова да изучавам безмислени неща. Сигурна съм, че ти имаш в класа си един съученик или двама, които слушат учителите и учат всичко, което им се споделя и не споделят нищо за това какъв брой е непотребен и ненужен материала за разлика от теб, този който непрестанно го натяква на учителите. Повярвай ми от персонален опит и тези деца знаят какъв брой е неефикасно всичко, което учим, само че те знаят, че в случай че единствено мрънкат няма да създадат нищо и за това просто не престават напред и скрито се молят всичко това да завърши скоро. Самата аз съм едно от тези деца, които знаят, какъв брой ненужна информация би трябвало да знаят, само че и знаем, че в случай че единствено мрънкаме няма да реализираме нищо. За това някой от нас си навеждат главите и се надяват, че с положителните дипломи след време, ще могат да трансформират нещо. Или го вършат в този момент, само че сигурно не е по метода на мрънкането.
Да си възпитаник в днешно време също значи и да бъдеш непрестанно недооценявам. И да ти се постанова постоянно да се учиш от грешките си и да ги признаваш. На мен постоянно ми е мъчно да излезна на глава с родителите ми за това какво в действителност става в учебно заведение. Мислят си че като им кажа „ имам доста да изучавам ” това значи две задания по математика и две страници от учебника по география. А то рядко е по този начин. Също по този начин е мъчно да им обесня какъв брой скучна и ненужна действително цялата тази информация, а те излизат с номера „ хубаво е да знаеш от всичко по малко ”. Но за жал в учебно заведение не учим от всичко по малко, а от всичко по доста. И като край, ще се върна за малко на опциите, които имаме. И за това какъв брой е мъчно да избереш университет и ще ви кажа, че има една алтернатива, която можете да ползвате след първият курс във всеки университет и тя на всички места би трябвало да е законна. Нарича се „ презаписване на специалността ” дали ще е в различен или този университет в който се сега няма значение.
създател: Цветелина Петкова
Инфо: www.wishbox.org
